DeLaRea.net - блог на Антони Де ла Реа - по света и у нас

Покрай промените в сегашното правителство, които не ми се коментират, ние сякаш пропускаме покрай съзнанието си нещо друго, касаящо същата проблематика. Става дума за това, за която бях писал в предният си постинг - нуждата от операция “Чисти ръце” в България.
Идеята ми е, че каквито и промени да настъпят в сегашното правителство, то те няма как да бъдат други, освен козметични. Целта на управляващите е да избутат някак до края на мандата си. Няма време, а и възможност за някакви генерални промени в досега водената държавна политика.
Но, според мен, страната има нужда не от смяна на министри, а от смяна на системата. Не говоря за някаква “революция, която да свали стария, прогнил строй”, както казват поетите. Говоря за нещо съвсем просто - едно еволюционно развитие, което постепенно да пречисти България. Пътят по който трябва да се мине, ако искаме да сме истинска “бяла страна” от Европа, неизбежно минава през пречистване, на хората, на институциите, на политиците, на цялата ни държава - от царя до пъдаря.
Продължавам да твърдя, че най-подходящо е за нас е да последваме примера на Италия и Румъния и да проведем в България една операция “Чисти ръце”.
Без да съм буен фен на ЕНП - българската Единна Народна Партия - ми прави впечатление нещата, която предлагат Елеонора Николова и Мария Капон. Те говорят за законодателни инициативи, които партията им ще лансира и предвиждат да бъдат дадени повече правомощия на следствените органи и по този начин те да станат по-ефективни. Те искат и поправки в законодателството, с които да се реши проблема с многократното отлагане на делата заради неявяване на адвокати. Нещо, с което се сблъскваме при всяко от т.нар. “мега дела” в страната. Винаги по време на процеса се оказва че или обвиняемият е на смъртно легло, или някой от многобройните му адвокати, внезапно е с настинка. И така се блокира работата на съда, от там се руши вярата в справедливостта на правосъдието, което води и до неспазване на законите в страната - защо да се спазват една закони, ако никой не е наказан за тяхното нарушаване?
И така нататък, за всички ни е ясно за какво иде реч.

Опозицията вкара в парламента поредния си пети вот на недоверие към сегашното правителство. Съгласен съм че този път скандалът в МВР е наистина сериозен, но все пак си мисля че този вот не беше необходим. Може да се окаже че се постига обратният ефект - вместо да събори правителството, искането на опозицията да постигне обратното - да консолидира тройната коалиция.

Математиката в пленарна зала е ясна - опозицията няма достатъчно на брой гласове, за да постигне нещо повече. Единственото, което ще последва е поредното много говорене от трибуната. на всичкото отгоре, сигурен съм че управляващите ще се най-гласовити. Чудесна възможност за ораторите им да развият за пореден път любимата си тези: “Всички са маскари!” И с това ще се приключи…

Всички знаят много ясно проблемите докато са в опозиция. БСП се скъсваше да говори каква корупция имало в правителството на Костов и на Сакскобургготски. Сега, като е на власт какво става? Да не би корупцията да е по-малка! Като падне от власт след година, БСП пак ще започне да говори колко много корупция има във властта.

„И така до края на света“, както се пее в станалия отново популярен „На всеки километър“. Хубаво, ама какво следва от това?

Всъщност какво се случва в страната сега?

Хванаха човек, който трябва да се бори с организираната престъпност – Иван Иванов – но той напротив, активно и помага да се организира.

МВР прилича по-скоро на консултантско бюро, от което различни групировки наемат хора, за да ги използват за далавери.

Министърът издава имената на секретни сътрудници, а други хора, нарочени за местни феодали и за „бандити“, хвалят МВР, министър Петков и правителството (имам пред вид интервюто на „братя Галеви“ в Дарик радио).

Изобщо кашата е пълна. Според мен проблемът е тежко криминален. Как се решава такова нещо, всички знаем - със следствие, с прокуратура и с дела влезли в съда. Все с неща, които Европа ни казва, че не правим. Казва ни го от години и ние все философстваме по тях. Особено правителствата ни.

Всъщност искам да кажа че не може всеки проблем да става политически и да се решава в Пленарна зала на Народното събрание. Ако я караме така, ще станем нация от политици и политикани, в която никой не работи, а всеки чисто криминален казус се решава с гласовете на депутатите.

Хайде наистина да поискаме от прокуратурата да си свърши работата и да видим в съда дали има виновни или не.

Сменили сме много управления, правителства са падали, избори са провеждани, а съмнението, че държавно-политическата система е проядена, остава. Затова трябва да започнем веднага операция „чисти ръце”. Всеки, който се кандидатира на избори, трябва да обяви цялата си биография, имущество, контакти при максимална прозрачност. За всички поръчки в страната трябва да се провеждат прозрачни търгове. На гражданите трябва да се даде максимален достъп до информация за дейността на държавните и общински структури.

Нужно е стриктно законодателство, което третира конфликта на интереси, прокуратурата, медиите и гражданите трябва да вървят заедно в тази операция. Иначе ще слушаме благи обяснения как този лидер не е като онзи лидер и после ще се окаже, че пак са ни излъгали.

Когато СДС дойде на власт ни казаха „ние няма да ви излъжем”, царят заяви „почтеност във всичко”, Станишев каза „имам план за промяна” и видяхте какво се случи и се случва. Мисля че е дошло време за операция „Чисти ръце” в България.

Българският цар и бивш министър-председател на Симеон Сакскобургготски ще се кандидатира за президент на Европейския съюз. Първата стъпка за това вече е сторена в едно изявление на министър Гергана Грънчарова в този дух, появило се по медиите тази седмица. Тази новина бе засипана от скандалите в нашата страна и остана сякаш незабелязано в България. Но за сметка на това идеята има някакъв отзвук зад граница, макар и извън Европа. Руското бизнес издание “РБК Дейли“, коментира в свой материал въпросът, като цитира българската агенция БГНЕС.

Реална ли е възможността Симеон да се кандидатира и да стане “Цар на цяла Европа”?
Да, защо пък не, макар на нас в България да ни се струва малко странно, към днешна дата. Едва ли изявлението на министър Грънарова е нейна лична самоинициатива. По-скоро е направено с цел да се сондира обществено мнение. За нас, като българи, подобен ход ще бъде чудесна реклама. А доколко са реални шансовете на Симеон не само да се кандидатира, но и да бъде избран на престижния пост - то това е вече друга тема. Все пак, на едни избори, трябва и някой да загуби, нали?